Утре следобед тръгвам за Пловдив. А не ми се тръгва. Незнам защо… не съм от хората силно привързани към родното огнище (май :)), а ми е едно такова тъпо, че отивам другаде. Стои ми се тук в Казанлък. Няма да лентяйствам… ще си бачкам спокойно, ще ставам в 9 сутринта , събуден от слънчевите лъчи в уютнат ми стая. ще ровичкам из нета до към 11 и после ще седна да сглобя някой сайт, докато си чатя с приятелчетата в ICQ. А сега какво, трябва да ставам рано, да се връщам към така омразния ученически живот, ще трябва да пиша на поразия, и най-важното да уча уроци. Еми не ми харесва тая идея, пораснал съм за училище, вече не искам да съм писар. Виж обаче ся като ме захапе студентския живот може би ще ми отмине лошото настроение. Купончета, забавления… сега на 1ви има голям концерт в Амфитеатъра. Дано ми отмине, пък ако не ми хареса, ще се върна и все ще се оправя 
Айде чао, Казанлък… пък ще си пишем де